сряда, 21 октомври 2009 г.

Времето

Липса.
Липсата на топлите цветове,преливаши от жабешко зелено към лайняно кафяво и въпреки това,най-прекрасните цветове на света!
На устните,връщащи ми спомените за несигурността.
Трепета в душата и сърцето ми.
Мекотата на косата ти.
Споменът за оня камък, където често обичах да стоя.
Излежаването по равните ливади.
Рязкият звън на телефона..
Гневът, агресията, омразата и после пак спокойствието и хармонията...

Странното.
Моята история не е за принцовете и принцесите..
Тя е за героите, които най-малко имат нужда да я знаят.
Ще ми се принцовете и принцесите да бяха от друга история, за да не знаят моята... и да мога да им я разкажа, защото те са тези,които имат нужда.... Или просто аз съм нуждаещата се..?!

.......Въпреки, че спомените са хубави, аз не искам да се връщам ТАМ... нека всичко остане хубаво и непреживяно!

И отново липсата на цветовете, на началото, на утрото, слънцето, усмивките, студът посред Юли месец, късите панталони....и пак студът........беше ми студено...огънят не ме топлеше вече, след като ме научи как да горя.

....Дойде ред и за фразата "Нека ти покажа, че времето не лекува."
Мисля, че е достатъчно.
Не е ли достатъчно?! C:

1 коментар:

  1. Уникална си. Обичам те страшно много<3
    Вълшебен човек.
    с една вълшебна усмивка!

    НЕ само,че снимаш..ами и пишеш..
    Чудя се какво ли не можеш да правиш.

    <3

    ОтговорИзтриване