петък, 20 ноември 2009 г.

Художникът

Пуша една цигара,правейки последен опит да проникна в душата ти.
Ти стоиш пред мен,а между нас-твоята бариера от скрити мисли,множество чувства и чар.

Аз бавно,нежно дърпам от фаса и също толкова бавно издишам.Светлината от една стара лампа чертае контурите на перфектните извивки и разрошената ми коса.

Започва да нараства известно напрежение в мен...ти ме гледаш толкова съсредоточено,право в очите.Погледът ти палаво притърча,отдавайки внимание на всяка една част от тялото ми.

Ти искаше всичко да бъде перфектно.
Позата ми показваше най-много...отметнатата коса на една страна....плътните влажни устни...ясно очертаната ключица,а гърдите....-интересно загатнати спрямо светлината.
А бедрата ми бяха небрежно раздалечени...

Приличах на жена,която показва много,но всичко би показала само и единствено на теб...
Единственият с най-непроницаемите очи и единствената аз-зад най-плътната димна завеса...

Последен бърз поглед.....

Поклащаш глава задоволително и пак се връщаш на очите ми.
Те бяха в сянка,но ти твърде лесно можеше да проникнеш в съзнанието ми...
Аз не можех да се прикрия толкова добре....или поне не от теб...
Просто виждаше как те желая и това те караше да се подсмихваш...

След като дръпнах от фаса отново,ти погледна към белия лист пред теб и се замисли........после дълго време гледаше мен....
издишах дима.....
Взе внимателно един молив и започна да ме рисуваш също толкова съсредоточено,както когато ме гледаше в очите!
Аз продължавах да пуша,а ти да рисуваш...
Наслаждавах ти се вече не толкова тайно,защото знаеше какво си мисля.

Бях без дрехи,но не личеше да ти пука....усетих само че ме желаеш точно такава...цялата атмосфера ме караше да се чувствам лоша...


Цигарата ми свърши.......
метнах я на пода и я оставих да догори сама...

Ти рисуваше,а аз наблюдавах с интерес как плавно изобразяваш чертите....сякаш виждах през платното....
Мина се известно време и ти се загледа в мен...между сегашните кратки погледи,този изглеждаше доста по-дълъг......
погледна надолу,после пак към мен и завъртя платното.......
Той чакаше реакцията ми.В началото не си помислих нищо,само ми хареса.....когато се вгледах,разбрах,че той ме възприема като съвсем друга.....той ме познаваше по-добре отколкото се познавам аз.
В тези 10 минути усетих много неща,но.....също и не разбирах много неща.
Колко много можех да разбера за човека,който ме познава най-добре,само ако ми беше позволил....

Предпочитах всичко да остане там,в стаята....нека старата лампа очертава и други тела....нека и други жени да усетят всичко това,нека....
знам само,че никоя друга не би почувствала това,което чувствах аз........... . .... той не беше само художникът с перфектните скици,а аз не бях само негов модел.....Много повече...-единственият и единствената.Той със своите непроницаеми очи,а тя със своята плътна димна завеса...

Просто станах и излезнах от стаята......
.........бързах да запаля отново.


Посветено на HaZe

сряда, 21 октомври 2009 г.

Времето

Липса.
Липсата на топлите цветове,преливаши от жабешко зелено към лайняно кафяво и въпреки това,най-прекрасните цветове на света!
На устните,връщащи ми спомените за несигурността.
Трепета в душата и сърцето ми.
Мекотата на косата ти.
Споменът за оня камък, където често обичах да стоя.
Излежаването по равните ливади.
Рязкият звън на телефона..
Гневът, агресията, омразата и после пак спокойствието и хармонията...

Странното.
Моята история не е за принцовете и принцесите..
Тя е за героите, които най-малко имат нужда да я знаят.
Ще ми се принцовете и принцесите да бяха от друга история, за да не знаят моята... и да мога да им я разкажа, защото те са тези,които имат нужда.... Или просто аз съм нуждаещата се..?!

.......Въпреки, че спомените са хубави, аз не искам да се връщам ТАМ... нека всичко остане хубаво и непреживяно!

И отново липсата на цветовете, на началото, на утрото, слънцето, усмивките, студът посред Юли месец, късите панталони....и пак студът........беше ми студено...огънят не ме топлеше вече, след като ме научи как да горя.

....Дойде ред и за фразата "Нека ти покажа, че времето не лекува."
Мисля, че е достатъчно.
Не е ли достатъчно?! C: